Какво ми струва лъжливи думи кат изричаш,
Какво ми струва когато във сичко ти се вричаш?
Какво ли май че нищо, измамата за тебе си остава

Преливащите сенки на ноща
Разпръснати от четчицата малка
Потайните нетрайи хоризонти

            Чакаше търпението му бе неограничено, имаше чувството че чака цяла вечност, но какво значи вечността? От дълго време не се бе хранил истински, но и това не му правеше впечатление, постоянно бе на път. Харесваше му да пътува, ...

            Знаеше за това от баба си, тя и бе разказала за дървото старо като света издигащо клоните си толкова високо че и орлите не смееха да прелетят над него, за да не се оплетат в клоните му. Беше я страх, но много повече я бе стра...

            Заоблачаваше се. Дали щеше да завали, а може би ще се появи вятър и ще издуха тия тежки облаци някъде надалеч. Гледаше природата харесваше му да наблюдава как се променя, носеше му спокойствие. В моменти като тези не мислеше ...

.............

      Та прибирам се значи късно вечерта, притоплих си една супичка и заедно с една рикиика се заех да си разъквам каналите по тв-то. Глупости глупости, и още такива по каналите, и си казвам не може так отскачам на VH-1  и както се бях з...

Денят привършва и заслепени са очите
Умира този свят, красиви са звездите.
Аз знам, че истинската вяра

Приветстваха го като голяма знаменитост, не като крал, по скоро като наместник. Радваха се и хвърляха цветя макар на никои да не му бе до веселба, мъка и страх се четяха в очите им, но сега сякаш се прокрадваше и едно друго малко пламъче...

Не свършва да търкаля се кълбото
и нишката му тънка се разплита
какво, че в ново измерение оплетено

Следвах инструкции неписани, човешки и божи
Пречупвах през погледа, всяка стъпка и мисъл
Но нещо не ставаше, пътищата все са трънливи,

Тичах макар да знаех, че означава слабост и неспособност, също така страх. Какво трябваше да направя сега, да се боря със слабостта си или със страха си. Да интересен въпрос с кое по напред, за да стане ясно трябва да се степенуват нещат...