Прекрачил бе прага и нямаше как
назад да се върне, да признае все пак
че нещо случайно, че някак незнайно

Бутилката бе наполовина празна, или наполовина пълна, а може би изобщо не беше там. В чашата обаче имаше все още остатъци от трите бучки лед, които продължаваха да правят цветът на питието прозрачен и нездрав, като кожата обвиваща тялот...

Всеки си има своите прекрасни мигове, откъснати от вечността и залепени в дневника, дневник непреходен, неподлежащ на критики, преразглеждане и преподреждне. История слепена от мигове и желания, минути, проблясъци, усещане, прости цветов...