Защо ли търся си причини,
да не мисля аз за теб,
като те виждам във съня си,

Бях сред тленните останки
на отминалия ден, скрит
в след обедните сенки,

Бях се сврял в единия ъгъл, очите трескаво се движеха в орбитите, макар да нямаше особен смисъл в тази тъмнина, щях да ги разпозная отдалеч, по светещите им очи.
 ………………
Нищо не можеше да се ср...

Със този тромаво озъбен свят,
стиснал с  пръсти шията ми,
не зная ден ли е, или е нощ,