Доливам си от вкисналото вино
горчи изсъхналия хляб, дали бе ден,
а може би година, не беше важно.

Черно белите спомени, черно бяло мълчат,
ръцете протегнати вяло и празно висят,
безкръвни усмивки, очите в сиво блестят,

Крещят уморените чувства,
и на прага следите в прахта
не помитам, дори и да искам,