Седя, а ти си срещу мен.
Гледам те в очите, а ти сякаш
гледаш вътре в мен.

Боли когато светът те прегръща,
боли когато протягаш ръка,
боли от илюзия на споделените чувства

Провиснал съм и долу поред мен
поклащат се червата ми усукани.
Кръвта се стича по ръцете ми,

Край стената на кладенец стар
нова дупка с ръце прокопал
не за друго, да падне стената

Как искам времето да върна, стрелките
Бавно движещи да превъртя, но няма
Аз да мога думите горчиви и прибързани

            Исках да преодолея, това желание, това притегляне обсебващо болезнено човъркащо мозъка видение, промъкващо се винаги когато затворя  за малко очи. Пиех като за последно, не се страхувах от неизвестното, повече се страхувах от...