Откривам в погледа ти толкоз радост
навярно това ме плени, пожелах те, а ти
изсмя се, превзето, тъй грубо, без жалост...

Климатикът тихо жужеше борейки се с 32 градусовия мор отвън. Помещението не бе никак малко, спретнато и подредено. На почти празното и подредено бюро на мониторът се въртеше електронния часовник, но той сякаш не го забелязваше. Нямаше за...

Вина отхвърлена, кат черна сянка пада,
     озъбен труп край пътя се търкаля,                             
          с протегнати ръце към топлината,

И ето идва края, а може би начало
ново, на свят без болка, злоба и тъга.
Сега и тук, не, времето е спряло,

С какво да започна, омръзна ми, омръзна ми да слушам от всякъде:” Хайде нещо да направим, хайде някой да ни поведе, не искаме вече, не можем......” едни вопли едни желания но някой все пак да вземе камъка и да хвърля по гадна...

 Вчера погребах кучето си.
Дърветата се огъваха под напора на страхотния вятър. Клатеха се като изпаднали в транс поклонници на древна секта. Пленници на своята природа, не избиращи нито къде нито как да растат, стиснали силно в коренищ...

                Звездите светят, сигурно над нас
                         мъгла уви им крие красотата
                              и облаци навярно стелят се така,

Студен и безсмислен, пореден стърчи
Напукан, безмълвен, облян от лъчи
на хълма, надгробният камък.