Ето разпука се пълен със болка
Нов и безмислено светъл денят
разкъсва и реже със слънчеви нокти

Това за което оставаш
Ще ми се да се смея сега
Не, не пречи красива така

            Натискаше, равномерно точно толкова колкото да не повреди острието. Не че му бе за първи път това го правеше откакто, откакто се помнеше, дори можеше да прави тези движения със затворени очи, но сега се бе вторачил, и влагаше...

Разтвори тя ръцете си горещи
очите в мен ги прикова, и тръгна си
а аз такава съм овца, и нищо

Как искам да не се събудя,
как искам всичко туй да спре
кръвта, бушуващата луда

Останал бе сам, няма вече надежда
Стиснал бастуна здраво в ръка
Стъпващ полека, на тази стара пътека