Тихо е, само от време на време изпукваше някое дърво в огъня. Чувстваше умора, но това беше приятно умора, не бе изпитвал отдавна такова спокойствие. Отпуснат в креслото с блаженна усмивка със сасъхваща по тялото пот, просто я наблюдаваш...

Стъклен поглед от стъклена кула,
тъжна нощ е, тежки мисли бушуват.
Тиха стая, усмихната истина,

Оставих мойте страхове, понесени от вятъра
отварях по широко врати за цветно лято.
Затворих прашни страници,

Опънали са ми ръкавите,
ръцете вързани са здраво,
така опънати че чак от ставите

Крия от тебе цялата болка
вливам във вените черна тъга.
Няма душата да търси покоя

Ще има ли значение това,
което няма да постигна
проклинайки в безвремие

На тази вечер май и повече приляга
не чаша със ракия, а отвара стара
да седна да изпия аз, ей тъй докато чакам

Чувстваше се уморен, отвратителна работа, да се събуди и да се чувства все толкова скапан. Ускорен пулс и болки в ставите. Беше буден, но сънят бе толкова ярък и ужасяващо реален. Опита се да се изправи, но не можеше. Ще полежи още малко...

Уплаших се, но това всъщност го разбрах много по късно, на твърдото и стерилно легло в болницата докато ми правеха анализи.
Утрото не бе кой знае какво, но зпочна с хубава песен, приятно усещане и пълна концетрация. Чувах барабаненто на...

Когато денят ти започне така, няма сили на света които да могат да го счупят. Ще се отъркаш в острите ръбове и каквито и рани да се появят, ще ги посрещнеш с усмивка...Лек и успешен ден на всички. МИР

Не търся разбиране, а само знание искам да разбера да опозная, да сложа всичко на мястото му. Никога не съм можел да говоря с думи и за това може и да изглежда в момента, че се опитвам да се оправдая, но въобще не ми пука. Аз вече...няма...

Надолу по реката, боса по тревата, весела
и тъй красива, с кошница в ръката тя върви.
Звънки мисли, тиха песен време е за новите врати.