Като сърбеж по между плешките, мъчително и тягостно усещане, като забравен отворен прозорец пред буря, нещото ме човъркаше постоянно, дори по едно време се превърна в толкова досадна необходимост, че просто не ми даваше мира. Грабнах клю...

Денят в който за последно ще полегна,
ще дам почивка, на уморените крила.
Очите ще затворя за последно,

Разклащаш я, а аз захапвам я, съвсем съзнателно
примамка тлъста за шарана, макар да зная,
че не ще да дишам, ще умирам бавно,