Краката си клатя, и зная че търся
движение някъде скрито във мен,
дори не усещам въжето опънато

Омръзна ми да рисувам облаци и херувими
Да правя кирливите ризи все красиви
Не искам стиховете да са весели

Прегърбих се от знание, изхабих и нерви, и желание.
            Оставил бях следи от нокти, резците клатеха се
                        и какво, последното дихание не можех аз да задържа

Те бяха там, просто си стояха и се пулеха насреща, без никакво дейстие ей така. Стояха. Едни големи ококорени очи, немигащи и безчувствени, като че ли от камък. Въпреки това, че просто се блещеха изпитвах усещане за отвратителна лепкавос...

Престорих се аз на проскубано куче,
подвивах опашка и жално скимучех.
Затова дето ритаха много и здраво, не мислех