Дали да търся аз отплата,
живота си на нея да врека
и ноктите да врежа в светлината

Крещя в света на глухи феи,
Умиращи от жлъчна мъст
И цветни трупове заравям.

Сега ще седна тъй, ще се напия...
Разтроен съм, това не крия, но мисълта
Ми чиста е и с кривите си пръсти

Стискам зъби, мълча, но кръвта ми кипи,
парализиран приемам това, а са само лъжи.
Измамно е всичко в корема ми, радост от тънки