Дали да търся аз отплата,
живота си на нея да врека
и ноктите да врежа в светлината

Крещя в света на глухи феи,
Умиращи от жлъчна мъст
И цветни трупове заравям.

Сега ще седна тъй, ще се напия...
Разтроен съм, това не крия, но мисълта
Ми чиста е и с кривите си пръсти

Стискам зъби, мълча, но кръвта ми кипи,
парализиран приемам това, а са само лъжи.
Измамно е всичко в корема ми, радост от тънки

            Само като слушаш може да се научиш, а научиш ли се може да имаш всичко. Колко добре звучеше това послание набивано ми в главата, и какво правех още от малък, слушах. Послушание, толкова изтъркано колкото балатума в кухнята на...

Жълто гнила усмивка и смях без шега,
тихо стихнал е пламъкът, но очите горят.
Смях и разкъсани мисли се прокрадват

Парченца стъкло, полепнали по засъхналата кръв, сякаш не просто счупено е било огледалото, а взривено. Там където би трябвало да бъде, в резбованата рамка, имаше зъби, костици от череп остатъци от мозъка кожа, но не колкото за една глава...

Сега си тук, но смисълът го няма
Разтварям с черните си пръсти,
така боли,

...Шляп, шляп, цсссссс.....хихихи....пляс....
Влажно мляскащи звуци, като от целувка на разложен труп, кожата настръхна изопната като пергамент на 3000 години. Ако вените и жилите можеше да се счетат като руническо писмо, съдържащо древ...

            Стискаше я в ръцете си, за пръв път от толкова години насам изпитваше страх. Това странно чувство което си мислеше че отдавна се е отървал от него, но явно е било само илюзия. Дали самият той не бе една илюзия, самозадоволява...