Пристрастен съм към лова, не че го исках но така се получи. Ловях сенки черно бели, сиви, шарени всякакви. Те се появяваха от нищото приемаха различни форми и се сливаха понякога една с друга, магическа симбиоза, или просто реалн...

        Емоциите струяха от него, лееха се стихиино не чакаха не питаха, беше вулкан от истини и откровения. Искаше да дава мислеше че е прав и крещеше истините си на слепия свят. Найстина ли бе възможно, или просто се преструваха всички...