От малък се омотавам, в началото ме омотаваха нясила, после започнах сам. Омотавам се в лъжи, в жици и мрежи създадени от тези жици така хубаво се омотавам че чак започвам да се чувствам удобно. Даже съм си изобретил едни такива нагоди с които да успявам да си направя по - голямо удобство и уют и комфорт. Малката мрежа растеше заедно с мен, поемаше по точно абсорбираше малки нещица превръщащи се в енергия, подхранваща се и така самоизтъкаваща се, имаше само малка нужда да побутна тук там за да я оформя, мекичка и нежна. 
    Хранех се чрез нея, тя задоволяваше жаждата ми, прерастваше в неударжима атакуваща сила когато усещаше, че имах нужда от защита, поемаше удари вместо мен и ставаше силна и здрава, носеше ми успокояваща гальовност. Моята мъдрост беше нейна, знания и чувства, капризи и вдъхновения, споделях всичко с нея безрезервно. Не се съпротивляваше на нейзказаното, нещата просто се случваха защото тя познаваше мислите ми. Каквото исках се случваше, поемаше моите нужди превръщайки ги в свои. Предлагаше ми невероятни комбинации от екзалтиращо пиянство, върховна обич, безкрайна тъга, екстравагантни светлини и ефирни аромати, къпех се във живот. 
     Исках да я убия. Страхувах се че съм създал свой франкенщаин, че вдъхвам живот на нещо което не трябва да съществува. Усещах странни пулсации на живот, на моя живот у нея. Дали щеше да избяга, или трябваше да я пусна да полети, а аз да започна да се омотавам наново. Незнаех дали искам или това бяха нейни желания, аз ли съм или тя, обсебен от мрежата създал ли съм я или тя ме е създала. Кое бе първо тя или аз аз ли се бях залепил за нея или обратното. Кой кого бе обсебил. В края на крайщата тя май беше тук преди мен, дали аз си мислех че съм я моделирал, или тя просто ме беше оплела в своите множество нишки...
      .............................................
??!!!