Защо пиша блог, начин на изява на егоцентрични мисли или просто няма какво да правя през свободното си време? Не мисля че има някакъв точен отговор на този въпрос. Няма нищо по силно от словото на този свят (е може би само любовта и омразата), то събира и разделя, показва и наказва, поема мислите и ги опакова във форми наричани думи, които трябва да се изкажат или изпишат. Не малко пъти пътищата на мислите поемат в посока различна от това което предоставя физическото възприятие и отварят врати към нереалното, към стремителни възходи и свободни падения в пропасти на себеразкриване и лудост. Пиша когато искам да говоря, усмихвам се със скобки и се гъделичкам със запетайките. Един приятел ме пита "абе как може да си такъв темерут да мълчиш като пукал?" ами не знам, по ми е лесно, като че ли да пиша и да въплащавам мислите си в писания. Не искам да съм добър, а просто да разказвам, да ги пусна на свобода върху белия лист и да гледам как се множат думички, изречения, светове (които по добре моята психиатърка да не вижда:))), макар и малки но те са някъде там, да отворя вратата и които иска да влезе. Опа почнах и аз да се обърквам. Пишете хора, ако мога да преобразя една хубава мисъл ние сме това което пишем :), и никой не може да ни го вземе. 
          Мисля че блогът е едно от най хубавите неща които са ми се случвали напоследък. МИР

taka e..:)))

аз от както пиша, за външния свят съм все по-голям темерут, ама едва ли някой много е загубил от това. Е, поне им се усмихвам де :))))))

нема да верваш на Огнената!:)
ако тя е темерут, то тогава ....мани мани!
а ти си пиши, обещавам да не казвам, т.е да показвам писанията ти на твоята психиатърка:):):)