През щорите на порции минава
светлик, разкъсващ тъмнина,
и смисълът променя се, избухва
в малки парещи частици, черна самота.
Очите аз ще си затворя, ще стисна шепи.
Приемам че навън е светло, но как липсва ми нощта,
и мракът с все поглъщащата жажда, изяждащ,
скриващ, всичко с черните си пръсти, прегръдка
мъничко студена, тъга и скрита суета.
............................................
....тоз светъл лъч в дома ми прашен
защо напомя ми за теб, усмивка
думи закачливи, не сенки, това си ти
да виждам теб, усещам... не, това е просто
твоя силует.
.........................................
Цветове от сенките разкрили, и обич мека
в тях пламти, към тях, очите си измамни -
пръсти черни, сгърчени, разтворих, впих
и топъл, лепкав, стече се последния светлик.
Отварям с усмивка прозорци и всички врати
и не виждам, ни в очите блести -
крещящото утро, любовта... само тук,
пред очите, в сърцето ми, тъмно е... и така боли.