Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2009 14:07 - Спомени или "Реални изживявания"
Автор: kolibri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1065 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 02.02.2009 14:15


Далечният аромат на тютюн, дори можех да позная хаванска пура, се преплиташе с миризмите на поне десетина типа алкохол и парфюми. Винаги търсех истината в погледа, знаех че някъде там в дълбочината на черните ириси се крие тази малка частица обгърната в страх и желание. Тук обаче не намерих нищо, пустота. Съдържанието на желанието бе пред очите ми, а аз не виждах нищо. Като дом без стопанин, снимка без спомени, описание без същност, празна лодка поклащана от вълните на вечността. Сочните и устни не спираха да говорят, но всичко вече бе приключило, натиснах спусъка.

Валеше вече трети ден, бавно, монотонно вятърът завихряше ситните капчици като в луд нескончаем дервишки танц. Осмозната маска пречеше да се насладя на пълното величие на момента, но затова бяха спомените. Задействах електронните предаватели в костюма ми и...

 

-          Къде е?...

-          Ами май пак замина да се шляе на повърхността.

-          ... но това не е важно, важното е че пак сте оплескали работата а? – отново се започваше. - Вложени са толкова много средства и време а в крайна сметка какво, ключовият ни фактор за успех се дистанцира показвайки ни постоянно среден пръст.

Осукваше и мачкаше кабелите и блъскаше по ледените метални повърхности в кабинета си. Добре че бе само холограма, инак си мислеше какво ли би направил, ако можеше да го докопа.

Нищо не вървеше като хората в центъра за живото поддръжка, лабораторията разработваща технологията и симулатора за „реални изживявания” изоставаше от зададения график. Всички настройки и допълнителни бази данни, внедрени не довеждаха до необходимите резултати. Виновен ли, да имаше виновен и то само един, този събудения, който успяваше да провали абсолютно всеки досегашен опит за запускане и задействане на новата изкуствена реалност. На няколкото хибридни електронно-органични мозъка им идваше вече да го елиминират този глупаво дишащ проблем и да започнат всичко отначало, но така щяха единствено да докажат своето безсилие и неспособност. Това не можеше да се допусне от еволюционна гледна точка.

...усети леката пареща болка на скритите миниатюрни сонди (ах колко го мразеше това) да се впиват в нервните му окончания изсмуквайки и едновременно с това симулирайки усещанията, не по скоро реакциите на кожата, на цялото му същество. Хладният пролетен дъждец се стичаше във врата му. Леката ватирана риза започваше да натежава, придобивайки същевременно мирис на мокро куче. Ленените панталони под силата на лекия ветрец обгръщаха бедрата му, кожата настръхваше от влажния и хладен допир. Пое дълбоко въздух и вдигна очи към неестествено виолетовото небе. Затвори очи не искаше да го гледа, а и защо му бе като в главата му имаше ниско пълзящи кълбести облаци и ситните капчици меко тупкаха по клепачите му стичащи се надолу по страните му, сливащи се със солените сълзи. Нещо тихо зажужа и усети как се включиха „подсушаващ” и „отоплителен” режими.

По дяволите тъпия костюм и целия този шибан свят. Защо по дяволите не ме оставите поне за малко на мира, нека да настина искам да подсмърчам и да вдигна температура, искам да вдишам тези отровни изпарения, да приема изгарящата болка в дробовете си, а не този стерилен и непоносимо прецизен разтвор. Искам да избягам да се търкалям в прахта, да скачам и да крещя...

Падна на колене задъхан и обиден, дишането и реакциите му показваха висока концентрация на  адреналин, ярост и раздразнение. Ново жужене, бе добавена слаба концентрация на успокояващ, познат навремето като райски, газ. Той падна на колене опитвайки се да забие пръстите си в това което някога бе чернозем. Дишането и сърдечния ритъм се успокоиха. Мислите му отново потекоха рационални, стегнати приемащи и осмислящи реалността. Бавно се изправи и се приближи до конзолата, активира отключващите команди и започна да се спуска в дълбините с пневматичния асансьор.

Кабината се запечата сензори и датчици регистрираха и отчитаха натрупаните по костюма количествени замърсявания, скритите дюзи се задействаха изхвърляки в кабината точно определени и пресметнати дози газов и слузест разтвор, редуващи се в строга последователност.

Време беше отново да го накичат с всички досадни електронни и псевдо механични сензори: вибриращо – гъделичкащи,  смукатели, вибриращи... действията им бяха като тези използвани за направата на костюма, разликата бе че в последствие трябваше да се пригодят за използване и свързване с нервните окончания на хилядите спящи. Само като си представеше тази мешеста, калмароподобна структура свързана хиляди сензори тръбички и жици му се повдигаше. Дотам ли трябваше да ни докара еволюцията? Въпреки всичко се опитваше да бъде обективен не бяха дали правото да обсъжда бъдещето той имаше точно определена задача, и като част от настоящото общество, трябваше да я изпълни. Въпреки това вътре някъде в дълбокото черно на ирисите се четеше скритата болка.

Леко изтръпване, краткотрайно разтреперване и конвулсии, затвори очи и съсредоточи се...

Стаята беше обгърната от светлина, танцуващите прашинки създаваха усещането за безтегловност и свобода, макар и в това малко помещение. Някъде отвън (задния двор) се чуваше весел кучи лай. Всичко беше някак, странно познато направи няколко малки и бавни стъпки и се опитваше да си спомни. Знаеше че тук дъската ще изскърца че зад онзи ъгъл има стар и огромен скрин, вратата на дрешника (където винаги беше тъмно и хладно), аромат на препечен хляб се носеше и като с невидим пръст го подканяше напред. Отдавна забравено усещане на глад развълнува мислите му.

Къде съм ? нима са успели тези плазмодий ? само още няколко стъпки още едно проскърцване откъм пода, толкова е... истинско. Познато весело тананикане, мирис на топло мляко и сладко от ягоди, внимаваше да не настъпи разхвърлените купчета (?) защото знаеше колко ще боли. Още няколко стъпки и... обърна се беше като същинска фея, спокойни и уверени движения тя беше царицата на тази къща. Лицето и излъчваше радост и весели игриви пламъчета играеха в очите и...

-          Е време беше поспаланко...

-          мамо.....

Всичко си дойде на мястото...

 

-          Какво става, нямаме нищо къде е?

-          Ами тук е, и същевременно не е. Жизнените показатели са налице макар и леко занижени, заредихме новите ъпдейти, но те така и не се задействаха. Като че ли той игнорира, някак си блокира нашия софтуер, което не би трябвало да е възможно!(?) А ето и видео сигнал, какво прави, та той се усмихва...

 



Тагове:   спомени,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. viki02 - Само едно разбрах. "натиснах ...
02.02.2009 18:14
Само едно разбрах.
"натиснах спусъка"
снощи сънувах, че един приятел изневиделица се появи зад един ъгъл и насочи онова срещу мен, дето му натискат спусъка след това
така изкрещях и се събудих, че трябваше да обяснявам какво се е случило
Та така с любимите приятели
... и с моето ... "разбиране" :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolibri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 584327
Постинги: 350
Коментари: 448
Гласове: 1705
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031