Приех светът такъв, да обичам, но

исках това да отричам, това че и той ме...

О моля, не искам, защо и кому ще

е нужно, това недоносче, с тази крива

глава, две ръце тъй не нужни, да обича...?

Пожелах и светът пресъздавах, усмивки

и хвалби получавах, по – малко повярвах,

че от мен се нуждае света, а в същност

ръцете ми някак изви, превърна душата ми

в дупка, подкопавайки всички мечти.

Да крещя? Не, не искам, моята обич в омраза

отдавна преля. Съзидавам, но само разруха

и болка сега. Когато грозен и крив си не можеш,

дори и да искаш, на дявол да сложиш крила.