Беше му хубаво, миризмите носещи се около него го успокояваха, предизвикваха асоциации с картини и усещания, които никога не е и не би изпитал. Беше още твърде рано да се нарече утро, но не можа да спи, колкото и да бе изморен. Нарочно б...

Като песен във дъжда,
последният ти дъх затихва.
Пред  теб е само празнота,