През щорите на порции минава

светлик, разкъсващ тъмнина,

и смисълът променя се, избухва

в малки парещи частици, черна самота.

Очите аз ще си затворя, ще стисна шепи.

Приемам че навън е светло, но как липсва ми нощта,       

и мракът с все поглъщащата жажда, изяждащ,

скриващ, всичко с черните си пръсти, прегръдка

мъничко студена, тъга и скрита суета.

............................................              

....тоз светъл лъч в дома ми прашен

защо напомя ми за теб, усмивка

думи закачливи, не сенки, това си ти

да виждам теб, усещам... не, това е просто

твоя силует.

.........................................

Цветове от сенките разкрили, и обич мека

в тях пламти, към тях, очите си измамни -

пръсти черни, сгърчени, разтворих, впих

и топъл, лепкав, стече се последния светлик.

            Отварям с усмивка прозорци и всички врати

            и не виждам, ни в очите блести -

            крещящото утро, любовта... само тук,

            пред очите, в сърцето ми, тъмно е... и така боли.