Усмихаше се там насреща
протегнал уморените ръце,
очакваше прегръдка нежна,
но с лед посрещна го едно сърце.

Безкрайна радост,дъждът бе тъй студен,
и виждах само гнойни рани,
десетки дни и сълзи пропиляни
преливаща омраза вътре в мен.

Пристъпих бавно, неумело,
като че ли исках да простя
на себе си, какво говедо само
съм, с  муцуна ровещо калта.

А той не спираше да се усмихва,
протегна старческа ръка,
не исках, но почувствах силно
желание, с него ей така, да повървя.

не се замисляй!
хвани ръката и го поведи...покажи му...и му разкажи!