Красиво е, преливащото черно
и тихите акорди на нощта.
Как искам да открадна този миг, навярно
с минутите, преди да дойде лудостта.

Красиво е, напереното пълнолуние
сенките не ше да спрат...
Пълзят, преливат се, безумие.
Какво ли тази нощ ще донесат?

Красиво е, и стисках здраво
юмруците, до болка да кървят.
Застанал съм пред счупеното огледало
картини странни сменят се, летят.

Красиво е, дървото на което
клоните натиснали са плод,
въжета черни, мъгли на стенанието,
трупове на вместо плодове висят