Дали това, аз мога да опиша,

със думи кратки в този миг,

Което кара го сърцето да въздиша.

Остава дума неизречена, ръце

протегнати към теб, сподавен вик -

„Обича”... душата, погледа в очите...

            Кажи ми пак, или недей, аз зная

            нека помълчим. Говорят пръстите,

            очите, с езика страстен на душите...

Защо е слънцето изгряло, защо

остана само спомен, тъй нежната

и топла прегръдка във нощта?