Сега си тук, но смисълът го няма

Разтварям с черните си пръсти,

така боли,

Кървяща рана, поспри. Нима от дума

не разбираш ти. Тогава ето го, кърви.

Виж как времето червееви дупки прокопава.

...крещиш, защо?!!сега готов съм, ето,

На теб предлагам го така горещо,

и туптящо, недей страхува се, така,

усещаш го нали, все още пари, о да...

            Подръж го, да сега е само твое,

            какво като изтича ми кръвта?

            Отивам си, и вместо сбогом,

            във дланите оставям ти, това...

 

 

Опазил ме Бог да искам кървящо сърце.
Дано не се стремиш към някой, който го иска.
А ако сам си го кървиш, просто спри.
Ако пък е художествен похват, нищо не мога да кажа. Там всичко е възможно.
Просто аз бих влязла в друга библиотека. Препоръчват ми лечение със слънце (това мислено и на картинки), палми, море, студени напитки, масаж, безгрижие и ..... подобни.
Ще надничам тук по стар навик, тайно от лекарите ми ... ама е стряскащо.
Само ти си знаеш.
Аз предлагам да ти го зашия обратно... сърцето.
Не ме гледай така! В изкуството всичко може.

пък много е силно.
Скоро няма да го забравя. МОже би никога.
И това е важно.

тогава когато всеки нещо иска, и ако можеха биха разкъсали с уж невинните си желания и смешно жалки извинения, "не аз не исках, о как нима не разбра че е само шега...", а вътре в теб нещо се къса... и аз не съм невинен, но...
благодаря ти, радвам се че хареса ;)

ама верно е шега, ти що се връзваш толкова лесно...

Верно, силно е. Има стойност.
Лошо е, ако е истина.