Постинг
25.10.2006 11:28 -
Игра
Играех играта последна,
Със злоба захвърлил бях зара.
Проклета и дълга раздяла. Немога,
а искам всичко така да потъне в забрава.
Неискам безкрая, не искам,
но някак си зная, че няма за мене почивка.
С насмешка ме гледа, погълната вяра,
Той сякаш не знае какво е умора.
„Играй” със усмивка просъскваше,
Тъй самотен съм, ти го поиска, АЗ зная.”
Гласът му безмерен така ми говореше
И вярно, какво ли не дадох да стигна до края?
Въздишка, отново стискам го зара
печеля ли губя ли, вече нехая.
Сладко горчива усмивка, „Играя”.
играеш с Живота :)
цитирайтвърде вероятно е това, все си мисля че той си играе със мене, незнам дали има по ( а изобщо някакво, каквото и да е ) - голямо обяснение, а и дали изобщо трябва да му искам обяснение за каквото и да било. Просто трябва да си изиграйкам моето и вс ще свърши...Предопредолеността която чувствам не ми дава отговори, а зарове а те всичките са с еднакви страни....
цитирай всичко зависи от теб! Въпросът е дали си налучкал верния ход...и играта продължава! Търси верните ходове и вярвай в силите си. ПРосто понякога трябва да отмине един труден период..в държавата , да речем. По-малко бъркотия - по-верни ходове! ЗА всички.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1705