Трябваше да направя нещо, обвиниха ме че съм загърбил приятелската компания, “-Ей кво става с тебе бе не съм ти виждал очите от сто години, жив ли си къде ходиш? Тая работа не ти се отразява добре.” Да верно напоследък недоспивам, нямам никакво време да си почина, нещата вървяха добре докато в един момент всичко започна да рухва. Приятелите които ги имах и те започваха да ме отбягват, хвърляха ми странни погледи, слухове се носеха, меришел съм бил, на пръст.

Бях отслабнал за няколко седмици направо неможех да се гледам в огледалото. И за какво, май беше време да си стегна багажа, и без това шефа все повтаряше: “за това място опашки се вият..” Вият, извиват откакто съм стъпил никой не съм видял да се натиска хихихи, вярно легло храна има всичко, и пълна тишина има та те съседите са едни, пък и къде да отида... Онзи ден настанихме един хубав човек бил, душа човек не разбрах какво имаха в предвид само дето много тежки му бяха нещата. Напослдък зачестиха “настаняванийта” по две три на ден и аз съм все там посрещам, изпращам. Загубата на апетит беше първото което ми се случи ами то след като заровим толкова много, че да им изгубиш бройката, що ти е после да ядеш. Хапвах на сила представях си хубави неща, онази малка къщурка на село, мамината питка, и пак ми присядаше, Явно на смърта съм бил обречен от малък. След това започна безсънието Верно, имаше моменти в които само чувах воя на чакалите, но после започнах да чувам и другите работи. Мислех си че някой си прави майтапи докато не излязох и не го видях една нощ “Безплътник” такъв беше. Чувал бях че ги има че не правят нищо лошо, но тоя беше различен, тоя беше стария пазач. “Стоеше”си там подпрян на правата лопата и се усмихваше. Побиха ме тръпки първоначално си мислех че се е вторачил в мен, след няколко нощни наблюдения, разбрах че той не гледа, нямаше с какво(първото нещо което нападат гадинките са очите), той просто си стоеше там. Достигнах до състояние в което след, кило младо вино, се опитах дори да го заприказвам хихихихи, да ама не отговори ми един друг. Той беше отдолу под земята, настанихме го вчера. Изплаших се и побягнах бягах към изгрева, през драките, през гората, бягах. Едно е да видиш Безплътник, а друго е да ти проговори някой отдолу.

Намерили ме били до еин кладенец гледал съм в него, смеел съм се и съм му говорел хихихи може, може. Но най-странното било, че и тия двамата чули някакви гласове, а аз съм кимал хихихи. Но дали е имало някой наоколо това така и не станало ясно. Сега лежа, а те са покрай мене, имах си невероятна компания, да умреш да им се радваш хиаиаихи. Трябваше да направя нещо но вече е малко късно.