Дойде време за промяна, трябваше да се сложи край.”... Не няма вече, не искам, стига, на никой няма да се кланям (хихихи)... “Идеята не беше грандиозна, нито пък най-великата на света, но в момента нямаше никаква друга алтернатива. Просто прелетя през мозъка му за части от секундата. От работното си място можеше да получи пълен достъп до която и да е част от мрежата, до която и да е точка на света, той беше мрежата мозакът му контролираше всички терминали всяко едно модулче и устройство в което бе вграден микрочип. През последните няколко години страхът накара хората да се предадат на грижата на държавния апарат. Такъв отдавна нямаше, всичко ставаше с благоволението на мегакорпорациите, или по точно една тази за която работеше Филип. Работеше хм това не е точната дума за това което правеше, за това в което се бе превърнал.
Филип не винаги е бил част от мрежата, интелекта му можеше да се сравни единствено с последните опити за съсдаване на изкуствената мислеща машина, които до един се проваляха. Тя “ТАНЯ-3” можеше да извършва милиони логически операции в секунда можеше да управлява почти всичко, но и липсваше човешкия фактор, който да взима първоначалното решение, липсваше този опит на хилядите години еволюция. Той търсеше границите на човешките и кибернетичните възможности, в своите среди беше известен като “Сила”.
Първоначално се съгласи да участва в операцията, тъй като си мислеше че това е последното предизвикателство което му е останало за преминаване, да се съревнова с машина, но не с коя да е, а с “ТАНЯ-3”, всичко започна на шега. Първоначалните резултати не го изненадаха, но изненадаха създателите на проекта. Целта беше да се поддържа “ритъма” на живот на електронната и микропроцесорна апаратура, в два квартала. Решение от такъв род бе взето за половината град, над 4 милиона се щураха и изпълняваха рутинните си задължения без да подозират че се намират на експериментална площадка, която в последствие щеше да обгърне повече от половината планета. Грешките бяха минимални веднъж една подадена команда към една микровълнова печка за притоляне на пица, достигна до семейния автомобил в съседната къща причини запалването на двигателя и от изгорелите газове се задуши кучето. Историята се потули много бързо, на момента не можеха да си позволят човешко недоволство. Филип отговаряше за решенията, а ТАНЯ за изпълнението. След пробните няколко месеца работата се увеличи, а така също се увеличаваше и предизвикателството за него. Личното му време направо изчезваше, той не мислеше за това, мислеше единствено за това, че физически нямаше да може да се справя. Затова когато дойде предложението, той го прие с неочаквана и за него самия лекота. Операцията по всички показатели беше сложна, трябваше да се свържат неговите неврони с нейните за да се слее неговата сила със нейната скорост. Когато приключиха той вече притежаваше контрол, не му беше необгодимо физическото му тяло за да свърши работа, всичките му сетива се сляха с електрическите импулси, той беше Сила.
Компанията спечели проект за цялата страна. Имаше чувството, че нещо не беше наред, нямаше го тази първична тръпка от борба с границите .Вече бе иззел функциите и на добрата стара еволюция. Първите стъпки бяха сложени с масовото вграждане на микрочипове в мозъците на хората., Връзката и с тях беше постоянна не бяха само машините, трябваше да помага и на всички. Започна да взима и чуждите решения, които му бяха забавни, но всъщност му дотегна не можеше повече, а и не искаше.
Беше лесно, просто взе решение да пусне малко по силни електрически импулси които да се централизират в мозъчната му кора и толкова. Нямаше никакво желание повече да се занимава с това. Едно нежно погалване и мозъчните му клетки се взривиха, не усети нищо...
Само за няколко секунди настъпи пълен хаос, всичко спря. Едни последни конвулсии и край. По голяма част от хората изпаднаха в коматозни състояния, лежаха си със невиждащи очи, чакайки. Останаха малко операционни системи които бяха почти автоматизирани, но след като не получеха за по дълго време крайни цели и те спряха, тъй като сигналите които се получаваха не не даваха решения. Остана само “ТАНЯ-3”, но тя нямаше лично мнение, нямаше време да еволюира. Тя беше резултатът.
