Паднал там, до старата смокиня,

ще се почувствам по – добре,

сърцето ми щом спре да бие,

и вятърът игрив – дъхът ми отнесе...

Кръвта ми щом желира и замръзне,

ще се почувствам по – добре,

не ще друг никой да отрови,

или разбие, вече спрялото сърце.

Щом гарваните черни, изкълват очите,

ще се почувствам по – добре,

с дъждовни капки щом са пълни,

а не със сълзи, в нощите, когат вали.