От себе си криех умело

това за което мечтах,

мисли и вяра, тъй смело

с ръцете си, стривах на прах.

И с препълнени шепи, безмислено

с ураган да се боря опитах, уви.

Вместо силно да стискам желязо,

покрай мен само пепел хвърчи.

Понесъл вятърът парченца, жалки

сега изглеждат опитите ми,

и като малки стъклени кристали,

иглички, шипове, забиват се в очите ми