Крещят срещу вятъра старите врани

крещят, но и труповете там още лежат,

само вятърът с листи покри ги и със суха трева.

По добро от мълчанието няма

и в бетона желязо стърчи, не такова,

което отряза, езика и всичките му лъжи.

На ъгъла труп и върху него мухи.

Светъл и топъл денят е, не мирише

обаче душата, която все още до него седи.

И отново е седем и пак ще наливам се,

само така, за да почувствам се жив

тази вечер празнувам за това, какъв съм глупак.