Лениво протягане в ранната утрин,
допир усещане, дъх и желание…
Небрежно разкрива се, по мека от топъл сатен,
изгарящо нежна, по детски настръхнала
от лекия сутрешен бриз...а очите
просветват във мрака, палещи в мене
пожар и разбуждащи див и заключен
отдавна ...Буден съм, накъсано дихание,
не отварям аз очи, протягам се докосвам те
във моето съзнание, усмихвам се ...

Денят ще да е хубав, може би и малко гаден,

но няма и това значение

Защото вътре в мене ще си ти

 
            Тя си знае...