Във нощите дълги промъква се тайно  
един постоянен мой гост.
На масата сяда, запалвам цигара
и предлагам да вдигнеме тост.
Говоря му дълго, наливам се здраво,
а той все така бодър, и с кимване само,
отговаря с усмивка на всеки въпрос.
Ти знаеш ли? Знаеш, но сякаш нехаеш,
защо се разхождаш все бос?
Харесва ти, хмм и удобно е казваш,
следи да оставяш не олблечени в кожия бокс.
Не разбирам, но нали се напивам
да преминем на другии въпрос.
Как се казваш, как е твоето име,
защо не кажеш поне това? Погледни ме!..

Ха рзасърди се, тръгна си
как може да съм толкова прост?
А сега със кой ще си пия,
и какво всъщност правя...Защо ли съм бос?
.............................