Усещам сила, че да стисна

и да прекърша нечии врат.

Кръвта пулсираща в ушите

за миг превърна ме в дивак.

Не чувах вече твойте думи,

нито пък тоз - престорен смях

не виждах празния ти поглед,

а сал един омразен, стар глупак.

Секунда повече не чаках

и май посегнах с лявата...

Светът се разлюля за миг

и ме разтресе нещо здравата...

....

Защо кръвта се лее от носа

и челюстта боли размазана,

защо лежащ в калта разбрах,

че водката със сила бях объркал?!