Постинг
11.01.2019 12:47 -
Покажи ми
Покажи ми колко ме желаеш,
и ръцете, с които твориш,
ще можеш ли да оставиш,
като дар, в краката ми ти?
Тез очи що с наслада попиват
всеки ден, всеки миг, всеки цвят,
тук до перлите - в тези бокали,
в знак на обич, ще оставиш нали?
Не, не тръгвай, тъй самотна съм,
ще ми липсват и притчите ти
за любов, за битки и възхвали...
Остави и тоз език - да ми шепти.
От сърцето - що за мене бие
и от таз измъчена душа
нужда май ти вече нямаш?
Остави и тях - и си върви...
Обърна се и тръгна - падна,
духът разстла се кат мъгла,
ръцете нежни студенеят,
светликът във очите помътня,
езикът се вдърви – сивее,
сърцето бавно-бавно спря.
Застинали са сълзите в очите
и черна ме горест души.
Какво ще правя аз без тебе?
Нима аз май попрекалих?...
- Мило, защо, когато ти кажа, че те обичам, винаги поглеждаш надолу?
- За да проверя дали е вярно.
цитирай- За да проверя дали е вярно.
Търсене
За този блог
Гласове: 1705