Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2007 18:02 - Невидимо присъствие
Автор: kolibri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1075 Коментари: 2 Гласове:
0



Въртене и усукване, спираловидни нескончаеми движения, приближаваш се а всъщност се отдалечаваш. Дали се опитваш да хванеш и да задържиш отминаващия миг, или той просто се пресича в твоята вихрещта се и объркана вселена? Не е объркана но не е и подредена. Хаотично пресичащи се  прави огъващи се в пространството под действието на една сила, присъствие. Не няма грешка твоето присъствие обърква целия логичен, премерено контролиран механизъм на съществуванието. Защо когато си наоколо усещам как часовниковия механизъм прескача по един или два зъба, не че греши и не отчита точно време, не ти дори объркваш и времето. Дори и то започва да тече различно. Угодничи цялата система ти угодничи, смееш ли се нима е смешно? Мислиш че всичко което казвам е смешно? Ааа нямало я, не била такава не била никаква система така значи. Не аз не съм глупак, целия си живот отдадох за да разгадавам гатанки, посоки да преизчислявам и преначертавам хоризонта след следващата крачка. Всеки път почти постигах до пълната единствена и неповторима истина, и тогава ти се появяваш. Защо с едно единствено намигване, с едно докосване или протягане успяваш да объркаш всичко? Не може ли и аз поне веднъж да се окажа прав, да бъде истината цяла, а не такава каквато и защото в един момент ти е скимнало да бъде?

Защо изобщо си хабя гласа и нервите като навиквам в тази празна стая? Не съм луд но може би натам отивам.

Отделяше се от сенките стопяваше ъглите малките невидими за окото пори на стените пулсираха. Във странен ритъм, не отмерван от времето се формираше пред изумения ми поглед колкото истинска толкова и нереална фигура. Разкъсана и някак цяла прекрачваща всички закони на миналото и бъдещето, беше ли това кората на хилядолетно дърво? Да виждах как под кората бавно се движи живителен сок подхранващ масивните клони и достигащ до ефирните листенца. Приближих се за да  докосна недокоснатото от никой досега, да ги придърпам към себе си, да открия скритите им тайни течащи в плътните им зелено кафеникави миниатюрни вени. Размърдаха се нямаше вятър, оживиха преплетоха се една в друга добиващи нови форми и измерения се понесоха пеперуди. Рояха се и завихряха около мен в хаотични спирали, недостигащи до никъде. Групираха се и се разпръскваха. Отново се променяха, тънки линии извивки събиращи се щрихи подсказваха видът на новата форма. Треперещи очертания пулсираща светлина, величие кралска осанка и някак си до болка познато присъствие. Две все виждащи очи се впиваха в мен, като че ли парализа бе сковала крайниците ми. Познавах това лице, но сега то изглеждаше различно, благо и същевременно строго. Размърда се вдигна ръка и с небрежно сякаш отсечена тояга, посочи не по скоро ме подкани натам. Обърнах се леко и се втрещих от изненада, не знаех какво точно очаквах но разбрах че всичките ми помисли и твърдения до сега бяха истина. Прави нескончаеми линии образуваха тунел, чиито стени на моменти пулсираха. Като се вгледах внимателно това не бяха пулсации, по скоро като че ли нещо или някои се опитваше да пробие, да се присъедини, преминаващи приплъзващи се сенки сякаш се появяваха в далечината, объркани и леко замаяни, сякаш се оглеждаха търсещи ориентир. Изчезваха толкова бързо колкото се и появяваха.

Обърнах се назад, нищо освен едно сковано тяло отпуснато в смачкан и прекалено усукан и объркан участък. Тънки и неравни дупки прояждаха, съединяваха се и заплитаха някъде в безкрая. Какви ли същества бяха ги създали или бе по добре да не знам. Всъщност вече нямаше значение, нищо вече не ме свързваше с него, обхванало ме бе спокойствие, щях да продължа, това не беше края. Всъщност никога не е имало край и може би и начало, но това не помнех, бях там и се понесох, накъде не знам, докога до тогава. Няма време, нося се в средата на спокойствие пронизващ организирания хаос.

 Не бях сам усещах невидимото присъствие навсякъде, нежно и галещо...

 



Тагове:   Невидимо,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Ерина
09.04.2008 13:11
Изключително дъблбоки и прочувствени мисли,прочетох творбата тина един дъх и ме вдъхнови за една курсова задача.:)
цитирай
2. kolibri - благодаря
09.04.2008 15:04
благодаря :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolibri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 584405
Постинги: 350
Коментари: 448
Гласове: 1705
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031