Изтощение, умора и глад, оцеляването не беше игра. А трябваше да оцелее. Не се движеше много за да пести енергия. Нямаше никакви излишни движения, дишаше бавно, дори може да се каже че почти не диша, по голяма чст от нуждата на организма му от кислород се осигуряваше от кожата. Храненеше се , ако може да се нарече така от стичащата се през цепнатините на камъните вода, не беше много питателна но все пак имаше наличие на минерали и протеини от разграждащите се в горните слоеве на почвата растения и трупове.          

            В началото бе много трудно, докато преобразува навиците си и да подчини мислите и желанията на организма за храна. Борейки се с нуждите, поглеждаше скришом към документацията, знаеше че не е само от цеулоза а от преработена биомаса, съгласно последните изисквания, не случайно всички документи изобилстваха от празни страници, предвидени за такива ситуации. Вярно разполагаше с достатъчно голям обем които трябваше да съхрани и съответно и с много „спасителни” страници, но не знаейки колко трябва да издържи ги беше разпределил за близо 3 месеца. Изконсумира ги за два. Установи че може да си позволи да злоупотреби със заглавните страници, съдържанието и уводните глави, но трябваше по добро разпределение. Още един месец. Паниката така и не можа да го завладее напълно, дори когато се наложи да отхапе пръстите на ръцете си, по един за всеки два дена. Така хем нямаше да може да къса повече страници а и бе по питателно. Последваха и пръстите на краката, каква ирония ако бе помислил по рано щеше първо да си отреже ушите, а сега се принуждаваше да извършва тази операция по много по труден начин. Не изгуби много кръв само няколко капки благодарение на новите си нано допълнения в организма. Преклон пред модерните технологии. Два месеца. Оцеляваше. За да отдели дланите и стъпалата се наложи малко по голяма изобретателност, каквато не се описва в нито един наръчник, е след това щеше да я вмъкне, да им покаже на всички останали. Болка ли такова нещо нямаше беше я барикадирал в най дълбоката и черна дупка на подсъзнанието.   

            Не предполагаше че може да изпада в полусъстояния на летаргия, бяха започнали да му се губят не само часове но и дни. Първо се почна с припадъците докато в един момент, започва и сам да достига до такива положения, просто добра концетрация. Примъкна се до мястото в което се стичаха няколкото ручейчета, за да може без много много движения да пие вода. Оцеляваше....           

- Ей втори, не трябваше ли да сме тук преди...8 месеца?

- Да така е първи, но кой по дяволите трябваше да се оправя с тъпите силови полета, а да не би за това да ни плащат? Аре да събираме квото има и да се махаме.

- Съгласен. Мислиш ли, че той е още жив?

- Хм ако е така, то значи не е останала никаква документация, та едва ли ще му се зарадват много като го видят началствата. Ей ела, тук са бумагите, хмм малко са като че ли по малко, но колкото тол... Майко мила виж го, жив ли е не мърда, май не. Никога не съм виждал такова нещо, давай да се махаме по бързо. А така хубава работа, защо повърна хубавите пастички а хахаха, новобранец. Хайде по живо.

До центъра официално съобщение: Документите прибрани. Наблюдателят е мъртъв. Проблеми със силовите полета отстранени. Чакаме следващи инструкции. Край.