Остават, изгнилите зъби, полезни защото са мъртви.
Остават, неказани думи, защото са вече ненужни.
Тъй лесно живее се с трупове, не дращат не хапят,

            Имаше ли вина, най вероятно да, затова и кръвта и течеше по такъв странен начин по линолеума. На уж равната повърхност, контрастно и гротескно се извиваха загадъчни криви от гъста и тъмно червена течност. Запалих цигара не то...

Проклета да е моята съдба, излъгах се, че мога да живея.
Излъгах се, че мога да творя, че някак си света ще завладея.
Усмивка вълча и прикрита суета, разперила ръце на прага

Отровено съзнанието полита
разкъсани са всичките мечти.
Така и чашата остава не изпита

Затворих до болка очи, защото видях празнотата,
която бе скрита зад тези врати. Отворени бяха
и всички прозорци и бляскава бе и някак пуста