Отива си и този ден
и тъжен съм,
а ти, не си до мен.

Кръвта ми е черна, и мислите черни
бушуват, лудуват, изгарят ума...
Защо не съзирам тук вече надежда?

Всеки в днешно време искаше да унищожи някого, но самоунищожението не бе толерирано от никой. Законът твърдо гласеше, че приемникът има всички права.
Мастилено черни кръгове под очите, трескав и зачервен поглед, това му бе познато. Бинт...

На дървото на нашите спомени
не останаха вече листа.
Стари, изсъхнали, ноктести клони

Една овца ядеше си пуканки,
а друга - пиеше бира в несвяст
позагледах ги малко очудено,