Бе дошло време за последна битка. Нямаше я вече омразата и страха, мина доста време от последната им среща, но раните още се виждаха. Спокойствие, пречистване, тяло изопнато като струна, мисъл чиста като утринна роса, решителност се чете...

Бели облаци над мен и тиха песен нейде от гората
разхождах се и тежката умора отлиташе
с крила на птици реещи се в простора

Защо така във мислите ми влизаш,
защо обличаш сънищата с красота?
Защо ти времето небрежно спираш,

Кора от лимони, усмихната нежност
стени от желание, отчайваща вечност.
Отворена рана,