Дали не остана ми дума,
заседнало в гърлото само
дали да протегна ръка

Уморен, аз плета в мойте мисли,
като паяк в ъгъл стаен,
тънка, невидима, лепкава

Притихнал там, под старата череша,
той дишаше едва-едва,
мухи пълзяха по очите,

        
Събудих се изморен и напрегнат. Малките светещи цифри се появиха на фитнес гривната, веднага щом я докоснах, разкривайки неразумно ранния час. Макaр да се повъртях още малко, дори осъзнавайки, че има още около час до алармата ...

Дочух далечен звън камбанен
усетих прилив на тъга
довя и крясък тъй печален