Дали не остана ми дума,
заседнало в гърлото само
дали да протегна ръка

Уморен, аз плета в мойте мисли,
като паяк в ъгъл стаен,
тънка, невидима, лепкава

Притихнал там, под старата череша,
той дишаше едва-едва,
мухи пълзяха по очите,

        
Събудих се изморен и напрегнат. Малките светещи цифри се появиха на фитнес гривната, веднага щом я докоснах, разкривайки неразумно ранния час. Макaр да се повъртях още малко, дори осъзнавайки, че има още около час до алармата ...

Дочух далечен звън камбанен
усетих прилив на тъга
довя и крясък тъй печален

Усещам сила, че да стисна
и да прекърша нечии врат.
Кръвта пулсираща в ушите

Ще срещна залеза и сред звездите,
като потрепващ пламък тих
на място тайно скрито от очите

Попитай пясъка, защото той е хитър
и крие времето дори
попитай пясъка, неще ти отговори,

С ръце разкъсвам паяжини сиви,
проклинам с устни този свят
промъкват се и мисли нечестиви

Покажи ми колко ме желаеш,
и ръцете, с които твориш,
ще можеш ли да оставиш,

Боли, а казват, че не трябва
сърцето мускул е - не страда
и не кърви, като открита рана,

Със дъх на чистота и зима
на билков чай със мед
в главата тъй неудържимо