Постинг
24.12.2019 09:19 -
Безсърдечен
Дочух далечен звън камбанен
усетих прилив на тъга
довя и крясък тъй печален
смразяващ вятъра кръвта.
Не мислех и ровех ли ровех,
коравата суха земя, да скрия
туй що за други бе важно,
а за мен, беше просто съдба.
Уморен ще поседна за малко,
с разранени до кости ръце,
точно тук - под вековния корен
ще заровя аз мойто сърце.
Почувствах се като сираче
протегнало над гроб ръка
за миг готово да заплаче,
безсилно, гневно на света.
Няма други, да повече страдат
нито аз, ще се чувствам тъй зле
в пръстта ще му силата скрия
ще бъда нов човек, но без сърце.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1705