Със дъх на чистота и зима

на билков чай със мед

в главата тъй неудържимо

нахлуват спомени безчет.

За онзи малък вагабонтин

с  наострен немират перчем

с усмивка пакостлива скрита

очи блестящи вперени напред.

И неотдавна сякаш вчера

с ръце в джобовете - напет

поел по пътища незнайни

към плашещия и потаен свят.

Във търсене изгубил време,

в подреждане загубил ред,

и планове строял, макар красиви

уви ронливи, все оказвали се те.

Приседнал тихо под чердака,

умислено държащ в ръце

онази избеляла стара снимка

що спомените върна от дете.

Уморен и отегчен - посърнал

с очи събиращи небе

наля от старата ракия

и се усмихна

зачака времето да спре.