Днес спрях да се оглеждам

затворих си очите за света.

В ушите - шишове нанизах

и устните – с конец заших.

В главата ми се нещо рови

крещи,  гризе,  раздира,

картината, която си втълпих

и линиите се сливат, спихват

в хаос, вечност, празнота.

Умря - напразната надежда

разкъсана от зъбите на лудоста,

а суетата, като мръсна кучка -

подви опашка и изчезна хахаха.