Сред старите кашони на тавана

и лепкавите паяжини по гредите,

вдървен, като умряло куче,

на пода в ъгъла лежи.

От прах и миши изпражнения,

полепнали по кожата му суха

не може дъх да си поеме,

а помнеше такива дни.

Безкористно поемаше и удари,

дори в най-гадните ми дни

в услуга винаги ми беше -

дори покриваше следи.

Уви, забравяме за старите герои

и малките им подвизи дори

така обичах го на времето.

Да гледам го така – боли.

Ще взема да го смъкна от тавана

и старата му кожа ще почистя

и пантите му ще да смажа...

Ще стане като нов почти.

Но може би той вече е ненужен.

Прояден бе от слепи мишки

разпадна се в ръцете ми

и по-добре - да изгори.