И пясъка по ходилата лепнеше

и тъжна си отиваше нощта,

брегът самотен срещаше вълните,

поемаше копнежа и страха.

На срещата последна ти ми каза,

че да се разделим е по-добре

изкряска сова в тишината,

прикривайки шумът от стъпките.

И морето се отдръпваше при изгрева,

и пясъка изпръхваше от вятъра,

ще се пече със спомена до вечерта,

кога ще се прегърнат двамата.

Дори и без да се обърнеш - отиде си,

и в миг светът се промени.

Захвърлих във вълните пръстена

и сам останах - с пясъка.