Да бъда нежен обещах.

Да съм това, което казваш.

Да бъда там, където пожела...

Защо тогава ме намразваш?

Аз съм аз, а ти? Душата ми е рана,

днес виждам те, а ти гориш

със поглед мога само да те хвана.

Кръвта върти ни тук на шиш.

Протегна се, докосна ме едва,

в усмивката и погледа ти го видях,

не мисля, че било е туй игра...

                Признай, че всъщност ме обичаш.

Не трябваше да тръгвам

виновен, че дали съм – знам.

Аз трябваше да те прегърна,

                и в огъня да изгориме там.