изсъхнали треви, листа,

запълних всички стари дупки

с всичко що събрах, забъркано с калта.

Събирах мъх от камъните хладни

и клонки скърших от върба,

заплетох ги кат паяк мрежа,

мъха постлах, да ми е меко кат лежа.

В тази малка стара дупка,

така далече от света,

не искащ никой да ме търси,

забравил всичко, ей тъй ще си лежа.

Като омръзне ми - ще стана,

ще тичам бос и ще крещя

ще пробвам риба да си хвана

или със плодове, глада ще утоля.

Така ще седмици да минат

и може би ще подивея – да,

и долу всички ще са мъртви

или пък аз...свободно реещ се като мъгла.

Събудих се и тъмно е навън,

студена пот по тялото ми лепне

ще изкреши алармата за мен

към банята отправя ме, а не за пръчки...