Какъв да бъда кат порасна?

Какво си мисля, че е свястно?

Затуй какво, къде, кога...

Не срещнах никакво познание.

Оставах някъде, или пък просто -

тръгвах си, и все виновен,

някак си, се чувствам постоянно за това.

Какво ли искам със живота да направя,

щом стисна го, с пръсти вкоравели,

и в шепите, как гърчи се усетя?

Дали да стискам го - и удуша,

Или да пусна го - и полетя,

да рея се като хвърчило в бурята,

или кат гладен лешояд в пустинята!?

Веднага щом съм тръгнал - спирам

И пак съм в тази празна стая,

с оковани, в празни рамки, мечти,

Толкоз чужди, втрещено вторачени,

как с кървави нокти, в ъгъла свит,

неспирно дълбая - не дупка за бягство,

а гроб, в който да легна щастливо зарит.

Какъв ще бъда ли като порасна?

Това, което знам е, че в онази стая,

не искам да се връщам повече,

мечтите чужди, в празни рамки,

ще оставя, да си сбира, животеца сив,

прегръщам я нея, студено красива,

торба съм от кости - щастливо зарит.