Втора нощ по ред,

аз само теб сънувам,

това, че си до мен,

а аз – до теб,

прегръщам те, целувам...

Втора нощ по ред,

в постелята се будя,

как тихо идва сутринта –

дъждец вали,

а ти си – само спомен...

Как искам денем да не помня,

и да не търся с поглед

онез - горящите очи,                                  

как искам да не помня,

че бе до мен, но само в съня...

Усещам в глътката от вино,

отворено за вечерта,

дъхът от устните – малини,

влудяващият, нежен допир,

онази мека топлина...

Не от жажда ще да пия,

а ще пия да заспя,

в съня ми знам ще дойдеш -

и останеш,

поне до сутринта....